Обикновено, когато огладнеем, ние автоматично предполагаме, че това усещане изразява чувство на физически глад. Когато обаче говорим за хранителни нарушения, е необходимо да преразгледаме усещането на глад, за да разберем дали не става въпрос по-скоро за усещане на емоционален глад, а не на физически. Зад емоционалния глад често седи някаква наша емоционална нужда, която чака да бъде отчетена и евентуално при възможност задоволена. Правилно отчетена тя може да ни насочи към отговор на нашите нужди от емоционално и психологическо естество, което ще спомогне за процеса на лечение. Повечето от нас не са били научени да разпознават усещанията на физически и емоционален глад и да правим разлика между тях – умение, което определено ще помогне в процеса на възстановяване от хранително нарушение.

Основите знаци, по които можем да разпознаем физически глад са чувство на празнота, лекота, приповдигнатост в сферата на стомаха, стомашни спазми, „къркорене“ усещане при силен глад за нервност, треперене на ръцете, невъзможност да се заспи вечерно време при силна възбуда в следствие на недохранване и превъзбуда свързана с липса на глюкоза.

Наистина е много трудно понякога да се отдели чувството за физически от чувството на емоционален глад, тъй като превъзбуда и описаните по-горе усещания могат да бъдат изпитвани и  да са свързани с емоционални преживявания.

За много от нас е трудно да разпознаем и още по-трудно да изразим емоционалните си потребности. Често това е свързано с чувство на срам, провал, нагласи като: “аз не заслужавам внимание, любов, грижа, тн“ или ако пък го изразя ще ме отхвърлят, ще ми се присмеят, нуждите ми няма да бъдат посрещнати.

Може би сме преживявали част от тези реакции и негативен отклик на нуждите ни в миналото, което ни е направило по-предпазливи и неуверени, в това да ги разпознаваме и изразяваме.

Истината е, че няма как всички наши нужди да бъдат посрещнати адекватно и то на момента, но наша отговорност и единственото, което можем да направим, за да се справим успешно в подобни ситуации е да ги разпознаем и изразим. Много често се случва страдащите от хранително нарушение да посегнат към храната, когато дадена тяхна нужда се появи, в опит да я притъпят или да се справят с нея чрез заместване – например липсва ми грижа, комфорт, любов – взимам неконструктивното решение да ям големи количества шоколад, за да си набавя емоционално част от тези усещания при консумирането му. В действителност обаче това само временно ми дава различни усещаният за наслада, но след това истинската ми нужда остава незадоволена и с пълна сила се връща чувството на неудовлетвореност и дори в повече, на срам, вина, угризения, заради погълнатите количества храна.

Какъв е изхода от този порочен кръг? – да пробваме малко по-малко, всеки ден с една стъпка напред да осъзнаваме , изразяваме и да не подменяме или крием от себе си, естествените си емоционални нужди.

Важно е да изследваме идеята за глада, и от къде идва той- например чрез игра като “Открий своя глад”. Чувството за глад е индивидуално, а емоционалния глад често остава неразпознаваем, затова е най-добре чрез тази игра да си задаваме въпроси, като например: “как се чувствам аз в момента, какво се случва в живота ми сега, от какво друго бих могъл/могла в момента да имам нужда, ако това не е храна – може би почивка, сън, подкрепа, изслушване, прегръдка, забавление, излизане с приятели, любов, може би нещо ме тревожи или пък се опитвам чрез храненето да изтласкам тези трудни ситуации и объркващи мисли на заден план.”.

Докато изследвате себе си чрез тези въпроси, може да се опитате да се отпуснете и да се доверите на усещанията в тялото си, а субективните отговори и преживяванията ви могат да ви подскажат от какво бихте имали нужда, ако това не е храна.

Полезна е метафората за двата контейнера- контейнер А и контейнер Б. Пълните контейнер А с храна, когато изпитвате физически глад. Запълвате контейнер Б с преживявания, които са емоционално подхранващи, като например: сърдечни разговори и връзка с други хора, приятна физическа активност, контакт с природата, креативна дейност или вид любима дейност за почивка.

Ако ваш близък страда от хранително нарушение, може да му помогнете да запълни контейнер Б чрез дейности като разходка, прегръдка, сърдечен разговор, рисуване. Понякога е нужно само вашето тихо и разбиращо присъствие. Също както избираме вида храна за нашия физически глад, по този начин задоволяваме емоционалния си глад чрез различни по вид поведения.

Например да вземем изречението “Аз искам пица”. То може да не е непременно индикатор за физически глад, но нашата първа работа е да проверим това. Ако причината е физически глад разбира се адекватният отговор е да се храним. Но ако сме отстранили причини като физически глад, то най-вероятно пицата е метафора за някаква емоционална нужда. Ако липсват усещания за физически глад, пицата обикновено представлява друга нужда и ние често дори не можем да я разпознаем, тъй като тя е скрита зад хранителния обект - пицата. Една стратегия за това е да се запитаме кое може да е чувството, което се опитвам да не изпитвам? Например това може да е страх или тревога от предстоящо събитие, изпит, разговор в работата, може да сме обидени или тъжни за нещо, което се е случило- не сме поканени на парти, близки хора са забравили за нас, или пък да сме притеснени за нещо, което сме чули или приятел ни е казал. Вгледайте се дълбоко в себе си, за да откриете това чувство. Обикновено чувствата, които не искаме да изпитваме са тези, които ни създават усещането за глад за нещо, което се опитваме да запълним чрез храна. За съжаление няма как да запълним нуждите си от контейнер Б с физическата храна от контейнер А. Единствения начин е да започнем да се вглеждаме в себе си и чувствата и да си даваме емоционалната храна, от която имаме нужда. Ако това ви се струва трудно и все още не може да разпознавате вашите усещания и нужди, може да потърсите подкрепа и да работите със специалист от центъра за тяхното идентифициране. Ако пък имате близък, който страда от хранително нарушение, може да ни потърсите, за да ви подкрепим и заедно да открием най-подходящият начин  да го мотивирате и подкрепите вие.

Източник:

HUNGER LITERACY: TEACHING YOUR CHILD TO IDENTIFY AND NOURISH THEIR REAL HUNGER, BY ANITA JOHNSTON, PHD

Ако самия ти страдаш или имаш съмнения, че си засегнат от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.

Всичко започна след края на средното ми образование. До тогава бях с нормално телосложение, ядях каквото и колкото искам. Нещо обаче се случи. Сякаш живота ми се разцепи на две и навлязох стремглаво в своя кошмар и неусетно и неразбрано от мен се завъртях шеметно по една спирала, която ме носеше към дъното. Такава „магия“ ме застигна, че качвах от всичко, което ядях, ама не само това, на мен и апетита ми се увеличаваше до приемането на заплашителни количества храна. И тъй като и визията ми тотално се развали, тук се намеси суетата, че не изглеждам добре и изпаднах в някакви депресивни състояния. Измъчвах се от това, страдах, но в същото време продължавах да се тъпча. Спомням си, имах легло, на което се вдигаше матрака и там си складирах сладки провизии, да си имам винаги под ръка. Спомням си също така, че излизах от къщи и целта ми беше да отида да си купя 6-7 сладоледа, а мечтата ми да се върна и да си ги изям един след друг. На този темп на тъпчене тялото ми съвсем не издържа и започна да се „цепи“. Звучи страшно, така е и донякъде може да го възприемете буквално. Нека да поясня, появиха се стрии, за първи път се сблъсках с тях, но до ден днешен ми напомнят за онзи кошмарен период. Те се появяват при рязко качване на килограми.
От позицията на днешния ден мога да кажа, че дори ги обичам защото ми напомнят колко съм силна. Напомнят ми какво беше и какво е сега и дългият път между беше и сега, който извървях. А за това се иска събуждане, осъзнаване, смяна на посоката, решение, твърдост, действие, сила!
Нека да продължа с разказа си как стигнах до булимията. В мен сякаш живееха двама, единият който искаше да съм слаба и ми казваше: „От утре вече няма да се тъпчеш и ще свалиш тези килограми“ или „Лакомията беше до днес от утре вече няма“ и друг който саботираше тези мои „твърди“ решения за промяна, и изобщо не ми се получаваше това „от утре“. Напротив „от утре“ си оставаше същото като „днес“, със същите подвизи по поглъщане на огромни количества храна и после пъшкане докато стомахът я преработи. Няма да изпадам в подробности и да ви разказвам как точно започнах с булимията. Само ще кажа, че се случи много бързо и стана факт в живота ми когато бях на 17-18 години. Беше станала мое ежедневие. Аз бях булимичка.
В допълнение към всичко това в мен намери убежище и вината, в началото я изпитвах по-малко, но после стана по-голяма. Тя се зароди някак си в мен и я изпитвах винаги след като преядях и винаги когато се погледнех в огледалото и видех големите си бутове, корема, бузестото лице и китките на които не се виждаха кокалчетата.
Постепенно нещата излязоха от контрол и станаха доста мъчителни. Какво имам в предвид ли? Вече Ви загатнах за вината, тя стана достатъчно осезаема и болезнена изпитвах я всеки ден. Започнах и да не се понасям, не можех да понасям дебелите си бедра, които се търкаха когато ходех. И цялата трагедия беше в това, че нямах сили, инат, воля, както искате го наречете да променя нещата. Само съжалявах се, исках промяна, но продължавах да върша всичките гадории. Изобщо не осъзнавах, че за да имам друг резултат, трябва и действията ми да са други. Но за такива мъдрости съзнанието ми все още не беше дорасло. Междувременно и с булимията нещата станаха доста гадни, тя взе пълен контрол над мен. Станах толкова пристрастена и зависима от това, че не можех да спра. Тя даже ме правеше още по ненаситна и сякаш възбуждаше в мен още по-голям глад и желание за поглъщане на храна. Повръщанията се превърнаха в доста мъчителни изживявания, когато отидех в банята ми трябваха минути докато се настроя да започна. Гърлото ми дереше от постоянното бъркане в него. Зверски ми се ядеше, случваше ми се толкова много да ям, че да се докарам до усещане на пръсване и да продължавам да ям. Стигнах дъното, че и заорах в него.
Никой от семейството ми, майка, татко, брат ми не заподозря и не разбра какво се случва с мен. Аз се грижех старателно да прикривам следите за да останат незабелязани моите действия. Имах две лица. Едното го показвах, когато бях със семейството ми и с други хора, а второто си го знаех само аз.
Аз успях да се излекувам сама с божията помощ, друго обяснение нямам. Моето отрезвяване започна след като „случайно“ гледах един филм. В него се разказваше за едно момиче болно от булимия. Докторът го предупреди, че ако не спре може да УМРЕ! В този миг се уплаших! Много се уплаших! От този ден започна бавното ми и отново мъчително връщане към светлината, но се получи. Възможно е! Животът без булимия е много, много красив!
Моля ви чуйте ме и започнете да правите крачки в правилната посока. Недейте да допускате животът да ви се изплъзне и да не изживеете всички красиви неща, които са приготвени за вас. Повярвайте ми животът предлага радости всеки ден и си заслужава да се живее и да му се радваме. Хубавите неща се забелязват, когато се фокусираме върху тях. Знам какво говоря. Отначало е трудно. Може да се наложи да си налагате да забелязвате хубавото и да благодарите за това което имате точно сега. С времето това ще ви стане навик и вече ще правите повече това, отколкото да забелязвате лошото и липсите.
Когато се гърчех с булимията бях 17-18 годишна, сега съм на 42. Вече 20 години се радвам на свободата си. Имам семейство и две деца и изглеждам прекрасно, във форма съм. Постигнах го, когато булимията си отиде. Щастлива съм!

Авторката е отворена към комуникация и споделяне на още насоки, подкрепа и личен опит. Може да и пишете на petja_nikolaeva@abv.bg и тя с удоволствие ще отговори на вашите запитвания или споделяния.

Ако самия ти страдаш или имаш съмнения, че си засегнат от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.

Ако смятате, че ваш близък може да е засегнат от хранително нарушение или е в риск от развитие на хранително разстройство, не се колебайте да го насърчите да потърси професионална помощ.

На първо място е хубаво той/тя да потърси компетентно мнение за степента на комплицираност и нивото на развитие на проблема, така наречената диагностика и оценка от специалист психолог или психиатър. В интернет съществуват много тестове за самоопределяне на степента на склонност и развитие на разстройството, но е важно да помните, че никой от тях не е диагностичен инструмент и не замества оценката на професионалист. Въпреки всичко тези тестове са добра отправна точка за осъзнаване на проблема и повишаване на мотивацията за лечение.

В център Светлина, използваме Тест за уязвимост към хранителни разстройства, като един от най-точните инструменти за първоначален скрининг за наличието на хранително разстройство и степента на уязвимост към развитието на такова.

Подкрепата от страна на близките може най-общо да бъде разделена на два етапа: подкрепа за осъзнаване на проблема и мотивиране за лечение и подкрепа по време на самото лечение в съпътстващите трудности там. И двата етапа са нелеки и изискват време, енергия и много разговори със засегнатия близък.

На близките често се пада нелеката задача да убедят страдащия от хранително нарушение, че съществува проблем и да преминат заедно с него отвъд фазата на отричане към активната фаза на търсене на помощ за лечение. В този етап най-важно е да помните, че често самият страдащ отрича наличието на проблем, като защитен механизъм пред болката на осъзнаването  и е важно да му показвате, че сте до него/нея, че изход има и да се опитвате през мотивацията да го насърчите, че за него/нея ще е добре да потърси помощ.  В тази фаза подходящите разговори за подкрепа са свързани с осъзнаване на негативите от сегашното поведение – например, много от засегнатите се мотивират през опасността за здравето им и изпитването на негативни симптоми. Хубаво е да говорите в тази насока и да припомняте на вашия близък негативите, които изпитва в момента и които са в следствие на хранителното нарушение, както и да дискутирате заедно опциите за промяна в тези области. Например, ако той/тя сега изпитва влошаване на социалните контакти, чувство на потиснатост, невъзможност за голяма част от физическите и работни дейности, които е извършвал преди това, влошено здравословно състояние, безпокойство, липса на сън и др.,  то това биха могли да бъдат опорни точки за разговор за една бъдеща мотивация за промяна.

Важно е да помните, че тези разговори е най-ползотворно да се водят със спокоен тон и да не използвате обвинения, нападки или манипулации. Засегнатите от хранително разстройство обикновено са чувствителни и лесно раними и  биха се почувствали нападнати, а не подкрепени от вас.  Може да ви се струва, че ако им се скарате или ги наплашите това би довело до някаква реакция и взимане на мерки от тяхна страна, но това обикновено е само временно под напора на страх или чувството на вина. Най-важно е вашият близък да развие стабилна мотивация и да се посвети на лечение, поради свои собствени причини и вяра, че има нужда от такова, за да бъде тогава процеса на лечение най-успешен.

Във втората фаза, при вече започнато лечение, ролята на близките е подкрепяща по отношение на чувствата, мислите и трудностите, които изпитва техния любим човек в процеса на лечение. Лечението е процес, а не събитие и той често е съпроводен от спадове и върхове. Характерно за един такъв процес е човек да изпитва колебания в мотивацията и да има желание да прекрати процеса, да се откаже, да обезсмисли целия процес. В психологически смисъл това са все защитни механизми срещу промяната, която като толкова желана, същевременно е и плашеща поради новото и неизвестното, които носи.

Нормално е вашият близък да е разтревожен на моменти, напрегнат, да има нужда да говори за това как се чувства, за трудностите, които изпитва в лечението, за желанието му да се върне, особено в началото, към старите си поведения. Вашата роля в този случай е просто да го изслушвате и да му напомняте, че е на правилния път, че промяната е сложен и дълг процес и, че е важно да изчака известно време и да си даде шанс преди да се откаже, за да има време да изпита позитивите от промяната, който обикновено идват не веднага, а в последващите няколко месеца. В този етап е нужно да напомняте, че очакването за бързи резултати е нереалистично и да отчитате и най-малките нюанси на промяна във вашия близък, за да го окуражите за промяна – например, изял е малко повече на закуска, намирате го за по-усмихнат тази сутрин, не е тренирал толкова усърдно, както обикновено във фитнеса, почива си повече и намира повече време за себе си, отколкото преди. Много е важно той/тя да бъде забелязан, като променящ се и да бъде насърчен. В трудни моменти напомняйте за постигнатото досега и за тези положително промени в следствие на взетото решение на лечение.

В заключение можем да кажем, че ролята на близките и подкрепящата среда е един от ключовите фактори за успешното лечение на хранително разстройство. Тяхната загриженост, подкрепа, разбиране, неосъдително и приемащо отношение са основни фактори в процеса на лечение.

Ако самия ти страдаш или имаш съмнения, че си засегнат от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.

В предишната статия говорихме за “хранителните правила” и в частност за списъка със “забранени” и “позволени” храни, като част от тези правила за хранене. Тук ми се иска да обърнем внимание на един друг вид специфични хранителни правила, които по своя род отново са свързани със субективно забранените и позволени храни. Тези правила могат да включват някакви ограничения или концепция, която човек си е изградил на база прочетено, съвети или личен опит, като например: “Сутрин пия само чисто кафе и не консумирам храна до 11 часа” или пък “Вечер след 8 не се яде нищо или пък нищо въглехидратно”. Това фиксирано правило обикновено се следва строго и нарушаването му неминуемо води до порочния цикъл на вина, срам или компенсаторно прочистващо действие.  И тук, както и при забранените храни, силата на забраната действа по същия начин, когато я нарушим. Колкото по-фиксирана, нетърпяща изключения и толеранс е тя, толкова повече чувството за вина, срам и провал е по-силно и завладяващо, след това и толкова по-лесно ни вкарва в порочния кръг на вина, срам и компенсиращо поведение. В процеса на лечение целта ни е да открием в себе си тези неписани правила и да работим индивидуално или със специалист за “смекчаването” им и правенето им на по-функционални, така че да работят за нас и нашето лечение. Пример за това е работа с правилото “Не се яде нищо въглехидратно след 20 часа”. Тъй като в реалността и социалния живот това правило, разбира се, не може да бъде стриктно следвано (ходене на гости, работа до късно, и т.н.), следователно, то трябва да бъде променено и направено по-функционално, което включва в себе си идеята, че "от време на време аз ще се храня след 20 часа и аз ще се чувствам добре с този факт, тъй като вярвам, че тялото ми е умно, то ще се справи с погълнатата храна, аз я заслужавам, оцеляло е милиони години и вярвам, че знае по-добре от мен кога и от какво се нуждае, когато му се прииска даден вид храна, аз му я давам". Това са примери за подкрепящи мисли, с които може да бъде заменено или оборено едно такова правило, в случай че то започне да се обажда и ние сме осъзнати по отношение на него. В процеса на лечение ние се учим да следим тези правила и да ги оборваме, когато се “чуем” да си ги повтаряме или пък да им вярваме, като постепенно ги заменяме с нови по-функционални за нас вярвания. Можем заедно да направим това.

Чували ли сте за черно-бяло мислене и когнитивни изкривявания? Идеята за наличието на когнитивни изкривявания е развита от Аарон Бек през 60-те години на миналия век и е в основата на една от най-актуалните съвременни терапии - когнитивно-поведенческата терапия - широко използвана за лечение на хранителни разстройства в световен мащаб. Едно от най-често срещаните когнитивни изкривявания е черно-бялото мислене или мисленето в полярности.  Всеки от нас го прави на моменти, но важно е да знаете, че ако страдате от хранително нарушение и искате да се възстановите успешно е хубаво да наблюдавате и следите себе си за този тип мислене и най-вече за неговите крайности. То се характеризира със следните категории тип мислене “всичко или нищо” и неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или". Събитията се оценяват единствено с категориите на полярното - или е черно, или е бяло, или е успех, или е провал. Не съществува нищо по средата, няма никаква възможност за степени или нюанси.

Защо то ни вреди и как точно допринася за поддържането на хранителното нарушение? Когато човек мисли полярно и има ясни и крайно изразени хранителни правила, то всяко едно нарушаване на крайно фиксираното правило, в което не съществуват нюанси и степени, го тласка към идеята за всичко или нищо. Съответно, това му позволява да мине в крайности от типа “или ще ям или няма да ям изобщо”, “ако хапна малко, то това вече нарушава правилото ми и следователно ще преям, така и така съм го нарушил”, "от утре пак стриктно ще го следвам и няма да си позволявам изключения”. В този тип мислене не съществува среден вариант. Особено при страдащите от хранителни нарушения, това мислене все повече усилва симптомите и е основен поддържащ фактор за наличието на нарушението. Ако наруша едно правило имам идеята, че вече всичко е заминало "по дяволите” и съм в черния спектър на мислене. Следователно си давам разрешение наистина да стигна до там (да преям, да наруша още повече от фиксираните си забрани или правила докрай) и  утре пак ще започна на чисто. Важно е да знаете, че култивирането и развиването на мислене в нюанси е важна част от лечението. Толерантността към себе си, правенето на изключения и  излизането от типа мисловни схеми, като "всичко или нищо", "черно или бяло", намалява тревожността и развива способността ни да правим изключения и да не се чувстваме засрамени и провалени от тях. Позволява ни да излезем от рамките на собствените си представи за правилно и неправилно хранене, позволено и забранено, които често са особено крайни и само още повече засилват симптомите на хранителното разстройство. Промяната идва чрез промяна в мисленето, нагласите и вярванията по отношение на себе си, другите, храната, както и с развиване на толерантност към себе си, като човешко същество, живеещо в свят на нюанси, който е хубав и вълнуващ именно заради тях.

Ако самия ти страдаш от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.

Често, страдащите от хранителни нарушения започват първоначално с идеята за спазване на обикновена диета или на хранителен режим, който самите те визират, като краткосрочен с цел достигане на определена точка на тегло и спирането му после. Това може да бъде разделно хранене, ниско въглехидратова диета, плодова диета, както и по-екстремни варианти, като диета само с течности и т.н. Всеки един човек има определени предпочитания към вида храна, които би консумирал и на база това съставя хранителния си режим. Много често предпочитанията за избор на диета и храни са свързани и с наши вярвания и концепции, особено при хранителните нарушения, относно калорийната стойност и наличието на мазнини в продукта. Избора на страдащия се определя от идея или вярване за това кои храни биха го направили по-пълен и са “опасни” и кои храни биха довели до понижаване на теглото или неговото задържане в желаните граници - така наречените “безопасни” храни.

Хората страдащи от хранителни разстройства обикновено разделят храните на “забранени” и “позволени”. Към “забранените” се включват всякакви храни, които човек разбира, като водещи към напълняване, а обратното важи за “позволените”. В действителност се получава така, че неосъзнато човек започва да живее с определени “хранителни правила” в ума си. Тези правила изказани на глас могат лесно да бъдат развенчани, особено ако се потърси по-детайлна информация в интернет пространството за здравословно хранене, калориен прием и важността на разнообразното хранене за здравето на организма. Често “хранителното правило” и позволеността на един или друг вид храна се изгражда от първоначалния опит на човек, свързан с началото на спазването на диета и момента на загуба на килограми. Например, човек започва да яде само моркови и риба и сваля определен брой килограми. Това способства за включване на риба и моркови към позволените храни, от които се чувства в безопасност и не е тревожен/а да консумира. Често, дори вярва, че това са полезни храни и биха довели до по-нататъшно отслабване. Следователно вече в ума си има цяла друга категория със “забранени” храни, около които се чувства тревожен/а и се опитва всячески да не консумира и да избягва. Истината обаче е, че започва да прекарва все повече време мислейки за тях и в опити да не ги консумира, което още повече покачва напрежението и стимулира мисленето в тази посока."

Защо го правим и най-вече защо тази схема не работи в дългосрочен план?  Истината е, че няма вредна група храни. Тялото ни се нуждае от балансирана диета включваща всички видове хранителни групи, за да оцелее и да бъде силно. Лишавайки го от тях то още повече започва да ги иска и не само то. Психологическият механизъм на забраната е, че тя още повече усилва желанието, докато то стане непреодолимо.

Колкото по-фиксирани и стриктни правила има човек и колкото повече се опитва да ги следва по отношение на храненето си, толкова по-тревожен/а се чувства и толкова по-силни стават желанията за консумация на друг вид “забранена” храна. Това е опасен цикъл, който рано или късно завършва с консумацията на тази храна, което пък от своя страна води до чувство на вина и обикновено до желание да поправим “грешката”. Това поправяне при различните хранителни нарушения включва различни дейности - спорт, самопредизвикано повръщане, използване на диуретици и/или спазване на стриктна диета през следващите няколко дни.

Първа стъпка към промяната е да осъзнаем тези правила, по които се ръководим, да ги развенчаем и да се стремим да включваме повече храни в менюто си, постепенно, стъпка по стъпка, защото е важно да помним, че промяната е процес и става бавно. Крайната цел е да можем да разчупим списъка, следователно да намалим фиксацията и желанието си върху определен вид “забранена” храна, като започнем да я консумираме първо в малко количество и  по-често. Това е важно защото често се получава така, че ако например един месец човек не е консумирал шоколад с рестриктивна цел, то много често хапвайки и едно парченце от него, се отключва лавина от неконтролируема консумация стигащо до епизоди на преяждане и следователно чувствo на вина, срам и провал. Както вече споменахме това е опасно, защото стартира отново цикъла описан по-горе, характерен за основните видове разстройства. Променяйки или напълно изтривайки от съзнанието си списъка от забрани, ние спомагаме за успешното си лечение. Хубаво е да помните, че  когато не си забраняваме, а напротив, включваме все по-голямо разнообразие в списъка си, желанието да консумираме определен вид храна в огромно количество (особено характерно за булимията), постепенно намалява.

Кои са вашите “забранени” и “безопасни” храни? Направете им списък. Как сте изградили такова мислене, кое е довело до включването им в списъка? Имате ли полза от тези забрани или те още повече усилват желанието ви за консумация на определен вид храна? Самонаблюдавайте се.

Искате ли заедно да изследваме вашите мисли и нагласи по отношение на храната?

Ако самия ти страдаш от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.