Обикновено, когато огладнеем, ние автоматично предполагаме, че това усещане изразява чувство на физически глад. Когато обаче говорим за хранителни нарушения, е необходимо да преразгледаме усещането на глад, за да разберем дали не става въпрос по-скоро за усещане на емоционален глад, а не на физически. Зад емоционалния глад често седи някаква наша емоционална нужда, която чака да бъде отчетена и евентуално при възможност задоволена. Правилно отчетена тя може да ни насочи към отговор на нашите нужди от емоционално и психологическо естество, което ще спомогне за процеса на лечение. Повечето от нас не са били научени да разпознават усещанията на физически и емоционален глад и да правим разлика между тях – умение, което определено ще помогне в процеса на възстановяване от хранително нарушение.
Основите знаци, по които можем да разпознаем физически глад са чувство на празнота, лекота, приповдигнатост в сферата на стомаха, стомашни спазми, „къркорене“ усещане при силен глад за нервност, треперене на ръцете, невъзможност да се заспи вечерно време при силна възбуда в следствие на недохранване и превъзбуда свързана с липса на глюкоза.
Наистина е много трудно понякога да се отдели чувството за физически от чувството на емоционален глад, тъй като превъзбуда и описаните по-горе усещания могат да бъдат изпитвани и да са свързани с емоционални преживявания.
За много от нас е трудно да разпознаем и още по-трудно да изразим емоционалните си потребности. Често това е свързано с чувство на срам, провал, нагласи като: “аз не заслужавам внимание, любов, грижа, тн“ или ако пък го изразя ще ме отхвърлят, ще ми се присмеят, нуждите ми няма да бъдат посрещнати.
Може би сме преживявали част от тези реакции и негативен отклик на нуждите ни в миналото, което ни е направило по-предпазливи и неуверени, в това да ги разпознаваме и изразяваме.
Истината е, че няма как всички наши нужди да бъдат посрещнати адекватно и то на момента, но наша отговорност и единственото, което можем да направим, за да се справим успешно в подобни ситуации е да ги разпознаем и изразим. Много често се случва страдащите от хранително нарушение да посегнат към храната, когато дадена тяхна нужда се появи, в опит да я притъпят или да се справят с нея чрез заместване – например липсва ми грижа, комфорт, любов – взимам неконструктивното решение да ям големи количества шоколад, за да си набавя емоционално част от тези усещания при консумирането му. В действителност обаче това само временно ми дава различни усещаният за наслада, но след това истинската ми нужда остава незадоволена и с пълна сила се връща чувството на неудовлетвореност и дори в повече, на срам, вина, угризения, заради погълнатите количества храна.
Какъв е изхода от този порочен кръг? – да пробваме малко по-малко, всеки ден с една стъпка напред да осъзнаваме , изразяваме и да не подменяме или крием от себе си, естествените си емоционални нужди.
Важно е да изследваме идеята за глада, и от къде идва той- например чрез игра като “Открий своя глад”. Чувството за глад е индивидуално, а емоционалния глад често остава неразпознаваем, затова е най-добре чрез тази игра да си задаваме въпроси, като например: “как се чувствам аз в момента, какво се случва в живота ми сега, от какво друго бих могъл/могла в момента да имам нужда, ако това не е храна – може би почивка, сън, подкрепа, изслушване, прегръдка, забавление, излизане с приятели, любов, може би нещо ме тревожи или пък се опитвам чрез храненето да изтласкам тези трудни ситуации и объркващи мисли на заден план.”.
Докато изследвате себе си чрез тези въпроси, може да се опитате да се отпуснете и да се доверите на усещанията в тялото си, а субективните отговори и преживяванията ви могат да ви подскажат от какво бихте имали нужда, ако това не е храна.
Полезна е метафората за двата контейнера- контейнер А и контейнер Б. Пълните контейнер А с храна, когато изпитвате физически глад. Запълвате контейнер Б с преживявания, които са емоционално подхранващи, като например: сърдечни разговори и връзка с други хора, приятна физическа активност, контакт с природата, креативна дейност или вид любима дейност за почивка.
Ако ваш близък страда от хранително нарушение, може да му помогнете да запълни контейнер Б чрез дейности като разходка, прегръдка, сърдечен разговор, рисуване. Понякога е нужно само вашето тихо и разбиращо присъствие. Също както избираме вида храна за нашия физически глад, по този начин задоволяваме емоционалния си глад чрез различни по вид поведения.
Например да вземем изречението “Аз искам пица”. То може да не е непременно индикатор за физически глад, но нашата първа работа е да проверим това. Ако причината е физически глад разбира се адекватният отговор е да се храним. Но ако сме отстранили причини като физически глад, то най-вероятно пицата е метафора за някаква емоционална нужда. Ако липсват усещания за физически глад, пицата обикновено представлява друга нужда и ние често дори не можем да я разпознаем, тъй като тя е скрита зад хранителния обект - пицата. Една стратегия за това е да се запитаме кое може да е чувството, което се опитвам да не изпитвам? Например това може да е страх или тревога от предстоящо събитие, изпит, разговор в работата, може да сме обидени или тъжни за нещо, което се е случило- не сме поканени на парти, близки хора са забравили за нас, или пък да сме притеснени за нещо, което сме чули или приятел ни е казал. Вгледайте се дълбоко в себе си, за да откриете това чувство. Обикновено чувствата, които не искаме да изпитваме са тези, които ни създават усещането за глад за нещо, което се опитваме да запълним чрез храна. За съжаление няма как да запълним нуждите си от контейнер Б с физическата храна от контейнер А. Единствения начин е да започнем да се вглеждаме в себе си и чувствата и да си даваме емоционалната храна, от която имаме нужда. Ако това ви се струва трудно и все още не може да разпознавате вашите усещания и нужди, може да потърсите подкрепа и да работите със специалист от центъра за тяхното идентифициране. Ако пък имате близък, който страда от хранително нарушение, може да ни потърсите, за да ви подкрепим и заедно да открием най-подходящият начин да го мотивирате и подкрепите вие.
Източник:
HUNGER LITERACY: TEACHING YOUR CHILD TO IDENTIFY AND NOURISH THEIR REAL HUNGER, BY ANITA JOHNSTON, PHD
