Хранителни разстройства и пандемията COVID 19

Какво е да страдаш от хранително разстройство и да се разразява световна пандемия в момента? Какви са чувствата, мислите и преживяванията на множество хора в този момент? Как те да получат адекватна подкрепа и грижа в този труден момент?

Тази статия ще се опита да разгледа и даде отговор на по-горе зададените въпроси , както и да опише преживяванията на много хора, страдащи и в лечение от хранителни разстройства.

С разразяването на пандемията от COVID 19 много хора, които в момента страдат или са в лечение от хранително разстройство са подложени на множество изпитания и трудности по отношение на ситуацията на ограничения, изолация и реална физическа заплаха. Чувствата съпроводени с това положение варират и са строго индивидуални, но общочовешките преживявания, които всички ние имаме в този момент са свързани с безсилие, чувство за загуба на контрол, страх, тъга, повишена тревожност, гняв, апатия. Това са част от емоциите и разбира се не могат да опишат палитрата от човешки емоции достатъчно адекватно, но можем да се опитаме да ги разберем, приемем и да сме по-подготвени за тяхното появяване и изживяване. Особено важна част в лечението на хранителни разстройства е да знаем и разберем как емоциите, които изпитваме влияят на симптоматиката на хранителното разстройство. Какви са адаптивните начини да се справим и да посрещнем тези чувства и преживявания и какви са дезадаптивните такива?

Много често част от корена на хранителните разстройство лежи в неумението ни да отговорим по най-здравословния за нас начин на чувствата и преживяванията си. Обикновено цикълът на хранене и повръщане при булимията, както и рестрикциите при анорексията да два противоположни, но много сходни начина да бъдат държани трудни чувства настрана.

Емоционалното хранене при страдащите от булимия често е свързано с усещането, което дава храната – едновременно наслада и удоволствие , както и често измамното чувство, че в периода на хранене си защитен, предпазен от всички проблеми, усещане, че за момент нещата са ок и ти си в една защитена черупка. Измамно, защото е кратковременно и носи след себе си големи последици за здравето и психиката , а и първоначалния проблем, които ни е довел до желание за преяждане е останал нерешен, а често пъти дори се е задълбочил, докато изчакваме и го избягваме с хранене. Обикновено след това се чувстваме виновни , някак си „мигновено дебели“ и за някой хора идват пречиствателните мерки, дори и да съзнават колко опасни са те.

Сега в разгара на епидемията, когато сме затворени в къщи и физически изолирани от други хора е много лесно да се подадем на желанието да се върнем назад или пък да зачестим поведенията идващи от хранително разстройство. Много клиенти споделят зачестяване на симптомите, както и повишено чувство на глад, което често замаскира чувства на безнадеждност, гняв, апатия, скука, безсилие, тъга.

„ Сега се чувствам, като затворник в къщи“, споделя Саманта, „целият ми предишен начин на живот, ходенето на разходки, излизането с приятели, пазаруването, обяд с приятели или при родителите ми, всичко сега е на пауза. Все по-често единствената ми разходка започна до е до хладилника и дивана и така … Целият напредък, които бях постигнала досега изведнъж се изпари и се озовах отново в предишните дни, когато болестта ми беше много „жива“ – ядене , повръщане, чувствам се , като в някакъв капан, без да имам възможност да правя нещата, които досега много ми помагаха да спра този цикъл.“

За страдащите от анорексия ситуацията също предизвиква високи нива на  хаотичност и тревога, както споделя Британи по-долу:

„Усещането, когато всичко около теб е извън контрол и хаотично и чувството за безпомощност и безпокойството, което те залива, когато усещаш, че нищо не можеш да направиш са трудни изживявания сега за мен. Иска ми се всичко да свърши скоро, но точно сега знам, че няма много какво да направя. Винаги съм мислила, че анорексията ми е свързана с контрола. Да така е, сега повече от всякога въпреки, че го съзнавам контролирам храненето си и ставам все по-рестриктивна в порциите си. Знам, че го правя, но не знам как да спра. Напоследък ям все по-малко и подозирам, че това ми дава чувство, че контролирам поне нещо – храната си. „

Ако се откривате в част от тези преживявания или пък усещате свои индивидуални такива ние сме насреща в този период за подкрепа, съвет и консултация. Не се колебайте и не чакайте положението или симптомите ви да се влошат – хранителните разстройства са живото застрашаващи и процъфтяват в тишината, срама и мълчанието. Нашият екип от подготвени специалисти е насреща да ви чуе, подкрепи и заедно да намерим варианти за вашето лечение в условия на пълна конфиденциалност. Можем да направим това във формата на онлайн консултиране по време на цялата пандемия. Използваните платформи са Скайп и Вайбър.

Не  се колебайте да се свържете с нас!