Обикновено хранителното разстройство се отличава на поведенческо ниво, като разбира се съществуват и изключения, с поведение белязано от крайности по отношение на храна, хранене, форма на тялото, тегло. Страдащият от хранително разстройство проявява екстремни крайности и нарушения по отношение на храненето си, като например поемане на крайно малко количество храна през деня или пък точно обратното – поглъщане на огромни количества храна и преяждане. Това е само поведенческата страна на проблема и неговото проявление в симптом. Често зад нарушеното хранително поведение се крие огромно количество стрес и психическа болка, с която индивидът не може да се справи по друг, по-функционален начин и често прибягва до крайности в храненето, като опит за временно облекчаване на бушуващите подлежащи емоции, които често самият страдащ/а не осъзнава или отрича. Хранителните разстройства засягат и тялото и психиката, така че лечението им е комплексен процес на много нива.
В началото страдащият/а започва да ограничава храната си и приема все по-малки количества. Често разказите започват с желание за спазване на безобидна диета за намаляване на теглото, като последното страдащите свързват с очакван положителен резултат и с вярвания около храненето, като например: „Ще съм по-красив/а“, „Ще имам повече приятели“, „Само да отслабна и живота ми ще се нареди“, „Ако съм слаб/а ще правя това и това..., което сега не правя“ - все измамни вярвания, които карат човек да се надява на промяна в психичен план и социално функциониране в следствие на промяна в килограмите му, само за да разбере на по-късен етап, че двете въобще не са свързани.
В някакъв момент, достигнал заветните килограми или пък не, човек обикновено стига до точката, в която вече усеща, че не може да контролира повече приема си на храна и поведението му не е изцяло под негов контрол. Това обикновено е процес, който излиза извън контрол все повече и повече с напредването на хранителното разстройство и поведенчески се проявява в сериозни нарушения в приема на храна, като например драстично ограничаване на приеманите калории, неконтролируемо преяждане, повръщане или използване на очистителни, прекомерна физическа активност, прекаляване с фитнес или друг спорт с цел намаляване на теглото или изгаряне на приетите калории. Тези състояния обикновено са съпътствани от постоянни мисли за храна и хранене, какво ще се яде, кога, как, с кого, 
организиране на деня, социалните контакти, излизания, работа, среща с близки и роднини около храната и невъзможност или нежелание за извършване на досегашните дейности и контакти. Ежедневието става все повече и повече организирано около храната и храненето, което го прави много трудно за самия страдащ с оглед социални контакти, работа, поддържане на близки интимни отношения, тъй като повечето страдащи държат тези мисли и поведения да останат в тайна от околните, доколкото е възможно, поради чувства на срам и вина. Най-често срещаните видове хранителни разстройства са булимия невроза, анорексия невроза и компулсивно преяждане.
