Ако смятате, че ваш близък може да е засегнат от хранително нарушение или е в риск от развитие на хранително разстройство, не се колебайте да го насърчите да потърси професионална помощ.

На първо място е хубаво той/тя да потърси компетентно мнение за степента на комплицираност и нивото на развитие на проблема, така наречената диагностика и оценка от специалист психолог или психиатър. В интернет съществуват много тестове за самоопределяне на степента на склонност и развитие на разстройството, но е важно да помните, че никой от тях не е диагностичен инструмент и не замества оценката на професионалист. Въпреки всичко тези тестове са добра отправна точка за осъзнаване на проблема и повишаване на мотивацията за лечение.

В център Светлина, използваме Тест за уязвимост към хранителни разстройства, като един от най-точните инструменти за първоначален скрининг за наличието на хранително разстройство и степента на уязвимост към развитието на такова.

Подкрепата от страна на близките може най-общо да бъде разделена на два етапа: подкрепа за осъзнаване на проблема и мотивиране за лечение и подкрепа по време на самото лечение в съпътстващите трудности там. И двата етапа са нелеки и изискват време, енергия и много разговори със засегнатия близък.

На близките често се пада нелеката задача да убедят страдащия от хранително нарушение, че съществува проблем и да преминат заедно с него отвъд фазата на отричане към активната фаза на търсене на помощ за лечение. В този етап най-важно е да помните, че често самият страдащ отрича наличието на проблем, като защитен механизъм пред болката на осъзнаването  и е важно да му показвате, че сте до него/нея, че изход има и да се опитвате през мотивацията да го насърчите, че за него/нея ще е добре да потърси помощ.  В тази фаза подходящите разговори за подкрепа са свързани с осъзнаване на негативите от сегашното поведение – например, много от засегнатите се мотивират през опасността за здравето им и изпитването на негативни симптоми. Хубаво е да говорите в тази насока и да припомняте на вашия близък негативите, които изпитва в момента и които са в следствие на хранителното нарушение, както и да дискутирате заедно опциите за промяна в тези области. Например, ако той/тя сега изпитва влошаване на социалните контакти, чувство на потиснатост, невъзможност за голяма част от физическите и работни дейности, които е извършвал преди това, влошено здравословно състояние, безпокойство, липса на сън и др.,  то това биха могли да бъдат опорни точки за разговор за една бъдеща мотивация за промяна.

Важно е да помните, че тези разговори е най-ползотворно да се водят със спокоен тон и да не използвате обвинения, нападки или манипулации. Засегнатите от хранително разстройство обикновено са чувствителни и лесно раними и  биха се почувствали нападнати, а не подкрепени от вас.  Може да ви се струва, че ако им се скарате или ги наплашите това би довело до някаква реакция и взимане на мерки от тяхна страна, но това обикновено е само временно под напора на страх или чувството на вина. Най-важно е вашият близък да развие стабилна мотивация и да се посвети на лечение, поради свои собствени причини и вяра, че има нужда от такова, за да бъде тогава процеса на лечение най-успешен.

Във втората фаза, при вече започнато лечение, ролята на близките е подкрепяща по отношение на чувствата, мислите и трудностите, които изпитва техния любим човек в процеса на лечение. Лечението е процес, а не събитие и той често е съпроводен от спадове и върхове. Характерно за един такъв процес е човек да изпитва колебания в мотивацията и да има желание да прекрати процеса, да се откаже, да обезсмисли целия процес. В психологически смисъл това са все защитни механизми срещу промяната, която като толкова желана, същевременно е и плашеща поради новото и неизвестното, които носи.

Нормално е вашият близък да е разтревожен на моменти, напрегнат, да има нужда да говори за това как се чувства, за трудностите, които изпитва в лечението, за желанието му да се върне, особено в началото, към старите си поведения. Вашата роля в този случай е просто да го изслушвате и да му напомняте, че е на правилния път, че промяната е сложен и дълг процес и, че е важно да изчака известно време и да си даде шанс преди да се откаже, за да има време да изпита позитивите от промяната, който обикновено идват не веднага, а в последващите няколко месеца. В този етап е нужно да напомняте, че очакването за бързи резултати е нереалистично и да отчитате и най-малките нюанси на промяна във вашия близък, за да го окуражите за промяна – например, изял е малко повече на закуска, намирате го за по-усмихнат тази сутрин, не е тренирал толкова усърдно, както обикновено във фитнеса, почива си повече и намира повече време за себе си, отколкото преди. Много е важно той/тя да бъде забелязан, като променящ се и да бъде насърчен. В трудни моменти напомняйте за постигнатото досега и за тези положително промени в следствие на взетото решение на лечение.

В заключение можем да кажем, че ролята на близките и подкрепящата среда е един от ключовите фактори за успешното лечение на хранително разстройство. Тяхната загриженост, подкрепа, разбиране, неосъдително и приемащо отношение са основни фактори в процеса на лечение.

Ако самия ти страдаш или имаш съмнения, че си засегнат от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.