В предишната статия говорихме за “хранителните правила” и в частност за списъка със “забранени” и “позволени” храни, като част от тези правила за хранене. Тук ми се иска да обърнем внимание на един друг вид специфични хранителни правила, които по своя род отново са свързани със субективно забранените и позволени храни. Тези правила могат да включват някакви ограничения или концепция, която човек си е изградил на база прочетено, съвети или личен опит, като например: “Сутрин пия само чисто кафе и не консумирам храна до 11 часа” или пък “Вечер след 8 не се яде нищо или пък нищо въглехидратно”. Това фиксирано правило обикновено се следва строго и нарушаването му неминуемо води до порочния цикъл на вина, срам или компенсаторно прочистващо действие.  И тук, както и при забранените храни, силата на забраната действа по същия начин, когато я нарушим. Колкото по-фиксирана, нетърпяща изключения и толеранс е тя, толкова повече чувството за вина, срам и провал е по-силно и завладяващо, след това и толкова по-лесно ни вкарва в порочния кръг на вина, срам и компенсиращо поведение. В процеса на лечение целта ни е да открием в себе си тези неписани правила и да работим индивидуално или със специалист за “смекчаването” им и правенето им на по-функционални, така че да работят за нас и нашето лечение. Пример за това е работа с правилото “Не се яде нищо въглехидратно след 20 часа”. Тъй като в реалността и социалния живот това правило, разбира се, не може да бъде стриктно следвано (ходене на гости, работа до късно, и т.н.), следователно, то трябва да бъде променено и направено по-функционално, което включва в себе си идеята, че "от време на време аз ще се храня след 20 часа и аз ще се чувствам добре с този факт, тъй като вярвам, че тялото ми е умно, то ще се справи с погълнатата храна, аз я заслужавам, оцеляло е милиони години и вярвам, че знае по-добре от мен кога и от какво се нуждае, когато му се прииска даден вид храна, аз му я давам". Това са примери за подкрепящи мисли, с които може да бъде заменено или оборено едно такова правило, в случай че то започне да се обажда и ние сме осъзнати по отношение на него. В процеса на лечение ние се учим да следим тези правила и да ги оборваме, когато се “чуем” да си ги повтаряме или пък да им вярваме, като постепенно ги заменяме с нови по-функционални за нас вярвания. Можем заедно да направим това.

Чували ли сте за черно-бяло мислене и когнитивни изкривявания? Идеята за наличието на когнитивни изкривявания е развита от Аарон Бек през 60-те години на миналия век и е в основата на една от най-актуалните съвременни терапии - когнитивно-поведенческата терапия - широко използвана за лечение на хранителни разстройства в световен мащаб. Едно от най-често срещаните когнитивни изкривявания е черно-бялото мислене или мисленето в полярности.  Всеки от нас го прави на моменти, но важно е да знаете, че ако страдате от хранително нарушение и искате да се възстановите успешно е хубаво да наблюдавате и следите себе си за този тип мислене и най-вече за неговите крайности. То се характеризира със следните категории тип мислене “всичко или нищо” и неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или". Събитията се оценяват единствено с категориите на полярното - или е черно, или е бяло, или е успех, или е провал. Не съществува нищо по средата, няма никаква възможност за степени или нюанси.

Защо то ни вреди и как точно допринася за поддържането на хранителното нарушение? Когато човек мисли полярно и има ясни и крайно изразени хранителни правила, то всяко едно нарушаване на крайно фиксираното правило, в което не съществуват нюанси и степени, го тласка към идеята за всичко или нищо. Съответно, това му позволява да мине в крайности от типа “или ще ям или няма да ям изобщо”, “ако хапна малко, то това вече нарушава правилото ми и следователно ще преям, така и така съм го нарушил”, "от утре пак стриктно ще го следвам и няма да си позволявам изключения”. В този тип мислене не съществува среден вариант. Особено при страдащите от хранителни нарушения, това мислене все повече усилва симптомите и е основен поддържащ фактор за наличието на нарушението. Ако наруша едно правило имам идеята, че вече всичко е заминало "по дяволите” и съм в черния спектър на мислене. Следователно си давам разрешение наистина да стигна до там (да преям, да наруша още повече от фиксираните си забрани или правила докрай) и  утре пак ще започна на чисто. Важно е да знаете, че култивирането и развиването на мислене в нюанси е важна част от лечението. Толерантността към себе си, правенето на изключения и  излизането от типа мисловни схеми, като "всичко или нищо", "черно или бяло", намалява тревожността и развива способността ни да правим изключения и да не се чувстваме засрамени и провалени от тях. Позволява ни да излезем от рамките на собствените си представи за правилно и неправилно хранене, позволено и забранено, които често са особено крайни и само още повече засилват симптомите на хранителното разстройство. Промяната идва чрез промяна в мисленето, нагласите и вярванията по отношение на себе си, другите, храната, както и с развиване на толерантност към себе си, като човешко същество, живеещо в свят на нюанси, който е хубав и вълнуващ именно заради тях.

Ако самия ти страдаш от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.

Често, страдащите от хранителни нарушения започват първоначално с идеята за спазване на обикновена диета или на хранителен режим, който самите те визират, като краткосрочен с цел достигане на определена точка на тегло и спирането му после. Това може да бъде разделно хранене, ниско въглехидратова диета, плодова диета, както и по-екстремни варианти, като диета само с течности и т.н. Всеки един човек има определени предпочитания към вида храна, които би консумирал и на база това съставя хранителния си режим. Много често предпочитанията за избор на диета и храни са свързани и с наши вярвания и концепции, особено при хранителните нарушения, относно калорийната стойност и наличието на мазнини в продукта. Избора на страдащия се определя от идея или вярване за това кои храни биха го направили по-пълен и са “опасни” и кои храни биха довели до понижаване на теглото или неговото задържане в желаните граници - така наречените “безопасни” храни.

Хората страдащи от хранителни разстройства обикновено разделят храните на “забранени” и “позволени”. Към “забранените” се включват всякакви храни, които човек разбира, като водещи към напълняване, а обратното важи за “позволените”. В действителност се получава така, че неосъзнато човек започва да живее с определени “хранителни правила” в ума си. Тези правила изказани на глас могат лесно да бъдат развенчани, особено ако се потърси по-детайлна информация в интернет пространството за здравословно хранене, калориен прием и важността на разнообразното хранене за здравето на организма. Често “хранителното правило” и позволеността на един или друг вид храна се изгражда от първоначалния опит на човек, свързан с началото на спазването на диета и момента на загуба на килограми. Например, човек започва да яде само моркови и риба и сваля определен брой килограми. Това способства за включване на риба и моркови към позволените храни, от които се чувства в безопасност и не е тревожен/а да консумира. Често, дори вярва, че това са полезни храни и биха довели до по-нататъшно отслабване. Следователно вече в ума си има цяла друга категория със “забранени” храни, около които се чувства тревожен/а и се опитва всячески да не консумира и да избягва. Истината обаче е, че започва да прекарва все повече време мислейки за тях и в опити да не ги консумира, което още повече покачва напрежението и стимулира мисленето в тази посока."

Защо го правим и най-вече защо тази схема не работи в дългосрочен план?  Истината е, че няма вредна група храни. Тялото ни се нуждае от балансирана диета включваща всички видове хранителни групи, за да оцелее и да бъде силно. Лишавайки го от тях то още повече започва да ги иска и не само то. Психологическият механизъм на забраната е, че тя още повече усилва желанието, докато то стане непреодолимо.

Колкото по-фиксирани и стриктни правила има човек и колкото повече се опитва да ги следва по отношение на храненето си, толкова по-тревожен/а се чувства и толкова по-силни стават желанията за консумация на друг вид “забранена” храна. Това е опасен цикъл, който рано или късно завършва с консумацията на тази храна, което пък от своя страна води до чувство на вина и обикновено до желание да поправим “грешката”. Това поправяне при различните хранителни нарушения включва различни дейности - спорт, самопредизвикано повръщане, използване на диуретици и/или спазване на стриктна диета през следващите няколко дни.

Първа стъпка към промяната е да осъзнаем тези правила, по които се ръководим, да ги развенчаем и да се стремим да включваме повече храни в менюто си, постепенно, стъпка по стъпка, защото е важно да помним, че промяната е процес и става бавно. Крайната цел е да можем да разчупим списъка, следователно да намалим фиксацията и желанието си върху определен вид “забранена” храна, като започнем да я консумираме първо в малко количество и  по-често. Това е важно защото често се получава така, че ако например един месец човек не е консумирал шоколад с рестриктивна цел, то много често хапвайки и едно парченце от него, се отключва лавина от неконтролируема консумация стигащо до епизоди на преяждане и следователно чувствo на вина, срам и провал. Както вече споменахме това е опасно, защото стартира отново цикъла описан по-горе, характерен за основните видове разстройства. Променяйки или напълно изтривайки от съзнанието си списъка от забрани, ние спомагаме за успешното си лечение. Хубаво е да помните, че  когато не си забраняваме, а напротив, включваме все по-голямо разнообразие в списъка си, желанието да консумираме определен вид храна в огромно количество (особено характерно за булимията), постепенно намалява.

Кои са вашите “забранени” и “безопасни” храни? Направете им списък. Как сте изградили такова мислене, кое е довело до включването им в списъка? Имате ли полза от тези забрани или те още повече усилват желанието ви за консумация на определен вид храна? Самонаблюдавайте се.

Искате ли заедно да изследваме вашите мисли и нагласи по отношение на храната?

Ако самия ти страдаш от хранително нарушение или пък имаш близък, който изпитва затруднения в храненето - задай въпрос или сподели своята история по имейл, Скайп или телефон и ще получиш отговор от нашия екип от специалисти.

Пиши ни като натиснеш бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.