В предишната статия говорихме за “хранителните правила” и в частност за списъка със “забранени” и “позволени” храни, като част от тези правила за хранене. Тук ми се иска да обърнем внимание на един друг вид специфични хранителни правила, които по своя род отново са свързани със субективно забранените и позволени храни. Тези правила могат да включват някакви ограничения или концепция, която човек си е изградил на база прочетено, съвети или личен опит, като например: “Сутрин пия само чисто кафе и не консумирам храна до 11 часа” или пък “Вечер след 8 не се яде нищо или пък нищо въглехидратно”. Това фиксирано правило обикновено се следва строго и нарушаването му неминуемо води до порочния цикъл на вина, срам или компенсаторно прочистващо действие. И тук, както и при забранените храни, силата на забраната действа по същия начин, когато я нарушим. Колкото по-фиксирана, нетърпяща изключения и толеранс е тя, толкова повече чувството за вина, срам и провал е по-силно и завладяващо, след това и толкова по-лесно ни вкарва в порочния кръг на вина, срам и компенсиращо поведение. В процеса на лечение целта ни е да открием в себе си тези неписани правила и да работим индивидуално или със специалист за “смекчаването” им и правенето им на по-функционални, така че да работят за нас и нашето лечение. Пример за това е работа с правилото “Не се яде нищо въглехидратно след 20 часа”. Тъй като в реалността и социалния живот това правило, разбира се, не може да бъде стриктно следвано (ходене на гости, работа до късно, и т.н.), следователно, то трябва да бъде променено и направено по-функционално, което включва в себе си идеята, че "от време на време аз ще се храня след 20 часа и аз ще се чувствам добре с този факт, тъй като вярвам, че тялото ми е умно, то ще се справи с погълнатата храна, аз я заслужавам, оцеляло е милиони години и вярвам, че знае по-добре от мен кога и от какво се нуждае, когато му се прииска даден вид храна, аз му я давам". Това са примери за подкрепящи мисли, с които може да бъде заменено или оборено едно такова правило, в случай че то започне да се обажда и ние сме осъзнати по отношение на него. В процеса на лечение ние се учим да следим тези правила и да ги оборваме, когато се “чуем” да си ги повтаряме или пък да им вярваме, като постепенно ги заменяме с нови по-функционални за нас вярвания. Можем заедно да направим това.
Чували ли сте за черно-бяло мислене и когнитивни изкривявания? Идеята за наличието на когнитивни изкривявания е развита от Аарон Бек през 60-те години на миналия век и е в основата на една от най-актуалните съвременни терапии - когнитивно-поведенческата терапия - широко използвана за лечение на хранителни разстройства в световен мащаб. Едно от най-често срещаните когнитивни изкривявания е черно-бялото мислене или мисленето в полярности. Всеки от нас го прави на моменти, но важно е да знаете, че ако страдате от хранително нарушение и искате да се възстановите успешно е хубаво да наблюдавате и следите себе си за този тип мислене и най-вече за неговите крайности. То се характеризира със следните категории тип мислене “всичко или нищо” и неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или". Събитията се оценяват единствено с категориите на полярното - или е черно, или е бяло, или е успех, или е провал. Не съществува нищо по средата, няма никаква възможност за степени или нюанси.
Защо то ни вреди и как точно допринася за поддържането на хранителното нарушение? Когато човек мисли полярно и има ясни и крайно изразени хранителни правила, то всяко едно нарушаване на крайно фиксираното правило, в което не съществуват нюанси и степени, го тласка към идеята за всичко или нищо. Съответно, това му позволява да мине в крайности от типа “или ще ям или няма да ям изобщо”, “ако хапна малко, то това вече нарушава правилото ми и следователно ще преям, така и така съм го нарушил”, "от утре пак стриктно ще го следвам и няма да си позволявам изключения”. В този тип мислене не съществува среден вариант. Особено при страдащите от хранителни нарушения, това мислене все повече усилва симптомите и е основен поддържащ фактор за наличието на нарушението. Ако наруша едно правило имам идеята, че вече всичко е заминало "по дяволите” и съм в черния спектър на мислене. Следователно си давам разрешение наистина да стигна до там (да преям, да наруша още повече от фиксираните си забрани или правила докрай) и утре пак ще започна на чисто. Важно е да знаете, че култивирането и развиването на мислене в нюанси е важна част от лечението. Толерантността към себе си, правенето на изключения и излизането от типа мисловни схеми, като "всичко или нищо", "черно или бяло", намалява тревожността и развива способността ни да правим изключения и да не се чувстваме засрамени и провалени от тях. Позволява ни да излезем от рамките на собствените си представи за правилно и неправилно хранене, позволено и забранено, които често са особено крайни и само още повече засилват симптомите на хранителното разстройство. Промяната идва чрез промяна в мисленето, нагласите и вярванията по отношение на себе си, другите, храната, както и с развиване на толерантност към себе си, като човешко същество, живеещо в свят на нюанси, който е хубав и вълнуващ именно заради тях.
